Форум

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Elena | 17.04.2015 23:20

Zdraveite na vsichki.Izinqvam se che ne pisha na bg,no nqmam vazmojnost v momenta,no se zachetoh vav vashite komentari po temata i reshih da pisha.Az sam na pochti 24 godini i ot okolo 2 godini imam shodni s vashite oplakvaniq,koito s vremeto se zasilvat.Otnachalo zapochna s iznenadvashto sarcebiene,koeto sled moqta reakciq che neshto mi ima i sam bolna sastoqnieto mi se vloshavashe,vapreki che nikoga ne sam stigala do neshto seriozno.V posledstvie zapochna lek do umeren svetovartej koito kam dneshna data e postoqnen,samo che zapochnah da svikvam s tova i go ovladqvam po nqkakav nachin.Da kaja hodila sam na endokrinolog,psiholog,nervolog i diagnozata e edna i sashta.Srinata nervna sistema-nevrvoza panichesko raztroistvo.Ot nachalo si misleh che tiq me pravqt na luda i ne pieh nikakvi lekarstva i chakah da stane chudo.E chudo nqma! Za ogromno sajalenie trqbva lechenie i to prodaljitelno i dalgo i s medikamenti i s mnogo spokoistvie i dobra naglasa za ozdravqvane.Zashtoto tova e naistina edna bolest koqto vidimo nqma simptomi no vatreshno chovek se samoizqjda.Sashto taka ima postoqnni spazmi v krakata i stqgane v zadnata chast na glavata,koqto bolka izlsledvana ne e ot kravno nalqgane kakto vseki shte ti kaje,a ot nashite greshni misli. Trudnoto na horata v takova satoqnie ot svoi opit go kazvam,nikoi ne te rabira!Vsichki si kazvat nishto ti nqma hodish,po nishto ne lichi che si bolna.No hora raberete tova e bolest sasipvash choveshkiq jivot :( Ostava samo kuraja i silata da e s nas za da mojem da se spravim.No barzo reshenie nqma,perioda na ozdravqvane e golqm i truden kakto kazah po gore.I vsichko tova se poluchava ot nashite reakcii kogato ni se e sluchilo neshto losho v jivota.Prejivqvash stradash i qvno pri nqkoi se poluchava taka kakto se chuvstvam az i oshte mn hora.Uspeh na vsichki i sili za spravqne,shte badat nujni.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от rumen delibaltov | 30.12.2013 16:22

moge li da se vzimat ednovremenno i rivotril i valeriana

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Veneta Todorova | 03.04.2012 23:09

Благодаря ти за отговора,надявам се и аз да се излекувам някой ден.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от | 03.04.2012 22:39

Здравей, имах т.нар. паническо разстройство с агорафобия (страх от излизане и пътуване). Имах и страх от смъртта и няколко други по-леки страхове. Справих се благодарение на психотерапия. В процеса на терапия се научих на много неща, но най-важното беше промяната в мисленето ми. Именно старото ми мислене причиняваше паниката. Когато погледнеш по-нов начин на всичко около теб, включително и на самия проблем, който те е принудил да потърсиш психотерапевтична помощ симптомите престават. Преодолях страховете си и се чувствам страхотно :)

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Veneta Todorova | 03.04.2012 22:11

Hpjon,искам да те попитам какви фобии си имал по-точно и как си се справил с тях?

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Veneta Todorova | 03.04.2012 22:10

Здравейте, Благодаря за съветите!Искам да споделя,че съм посещавала психиатър,взимала съм медикаменти,от които честно казано въобще не се чувствах добре.Не мислите ли,че при моите симптоми е по-добре консултацията с психолог?Другото което е,моите проблеми започнаха още в детството и продължават и до днес ,а в момента съм на 22 години.Мисля си ,че вече отдавна са преминали тинейджърските ми години и не това е причината за самонараняването ми,почти убедена съм в това.Също така един от коментарите сте споменали,че не харесвам себе си,но не разбрах какво по-точно имате предвид,външния вид ли?Моето обяснение за тези действия е,че не съм доволна от себе си най-вече и така отразявам негативните си емоции,няма връзка с това как изглеждам визуално.И ако някой може да ми отговори,защо не намирам точна информация за това заболяване,пише много за натрапчиви мисли,обсесивно-компулсивно разстройство но не и за Skin Picking.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от | 03.04.2012 12:27

Здравейте! От собствен опит мога да споделя, че ако индивидуалната ви терапия е успешна, то груповата се обезсмисля, освен ако не желаете да се запознаете с различни хора, плащайки си за това удоволствие. Моята психотерапия доведе до ефективно и трайно справяне с проблема с тревожността (ПР и фобии). Тя беше индивидуална, краткосрочна и мога да се похваля, че вече повече от година съм нов човек. Основното, което постигнах в нея бе не осъзнаване (каквото и да означава това), а промяна в начина ми на мислене, което освен, че предотврати проявата на симптомите, така и ми даде нови възможности за реализация. Успех на всички!

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от t.todorov | 03.04.2012 11:32

Ами има нещо вярно, но е малко по-сложно. Обикновено това е "решение" за да се смекчи някаква виновност - самонаказание, което да овъзмезди чувството на вина. Най-важното е, че има път, по който биха могли да се осмислят много аспекти от личността, поведението, страданието и т.н. На първо място обаче, трябва човек да намали своята фиксация към тревогата, депресивността, изолацията и мъчителните чувства, което става с медикаменти, предписани от психиатър.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Iva | 03.04.2012 10:23

За да се самонаранява човек, за мен означава, че дълбоко в себе си не се харесва. Всички форма на невроза според мен са същото, наказваш себе си, проява на автоагресия.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от t.todorov | 03.04.2012 07:39

Здравейте, първо искам да ви кажа че самонараняването и вината от това е много често срещано в тийнейджърството. Така че не сте единствена с този проблем. Наистина смея да твърдя на първо четене, че психотерапията наистина ще ви е полезна. Естествено нещата няма да станат веднага, но ще си отговорите на всички въпроси защо и какъв е смисъла за вас на това което се случва. В психотерапията ще търсите себе си, вашите нужди, желания, възможности и невъзможности. В момента сте в нов етап в живота си и мисля че терапията ще е много подходяща за вас. Правилният път е следният: Първо посетете психиатър. След като общата ви тревожност е толкова силна и постоянна, начина да се смекчи по бърз начин е с лекарства. Това не значи че сте луда. Лекарства се изписват и на здрави хора в нужда. Те ще ви стабилизират малко, което пък ще ви помогне да започнете и психотерапия. Дано живеете в някой голям град защото за съжаление там са и обучените специалисти все още. Добре е да знаете, че решение има. Успех!

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Veneta Todorova | 02.04.2012 23:24

Какво мислите за тези симптоми,може ли да се излекувам само с психотерапия? Ето и едно от обичайните,ежедневи действия,които извършвам.Ставам сутрин и почвам по ужесточен начин да стискам лицето си и не само с нокти,използвам игли ,пинсети.Не е ли налудничево цялото това обяснение?Нима нямам проблем?Според семейството ми -не.Според тях всичко е въпрос на воля и желание и този вреден навик може да бъде прекратен по всяко време.Но за мен е трудно.В момента съм на 22 години.Започнах с мъчителното съсипване на кожата си още в ранното си девство,не знам точно на колко години,но може би бях на около 10 или 11.Оттогава до сега искрено мога да кажа ,че няма ден в който да се чувствам спокойна,да протичат дните ми без тревожност.Кожата ми беше толкова гладка,толкова чиста,а всъщност в какво се превърна ,в една развалина,може би има някакъв шанс да се възтанови,но едва ли някога ще бъде отново същата.Най-важното е ,че това начинание би било неуспешно,ако не се излекувам.Бране на кожа или Дермоманията са разпространени заболявание,които са съпроводени с редица други емоционални дискомфорти на личността.До момента има малко литература за точно този тип пристрастявания на български,което ме навежда на мисълта,че са малцина и лекарите,които са запознати добре с този вид разстройства и които биха могли да ми помогнат. Не знаето какво е чуството всеки ден още със ставането да погледнете обезобразеното си лице.Да ви е страх да излезнете навън от срам,че сте си причинили този мазохизъм.За мен на първо място в живота ми винаги е било да изглеждам добре и мож би именно този неврологичен перфекционизъм е довел до този повтарящ се цикъл от пост-травматични компулси върху тялото ми.Всичките тези симптоми водят до дискомфорт,раздразнителност,напрегнатост,натрапчиви мисли,че нещата няма да се опоравят ,а ще се влошат още повече.Всекидневно стягане в сърцето,непрекъсната смяна в настроението,изолирането от околните,ограничаването на контактите довежда до празнота.Натрапчивите идеи отново нахлуват в съзнанието.Друг симптом,който забелязвам е прекомерното тъпчене с храна,което незабавно води до повишаването на килограмите,а оттам съчетанието с обезобразеното тяло е убийствена комбинация.Чувстваш се най-долното същество на света и всеки ден се боря срещу това,всеки ден си обещавамм,че от утре никога повече няма да посегна на тялото си ,но без успех.Имам чувството ,че когато си обещавам това нещо,следващия ден е още по-мъчителен,по-болезен ,а нараняванията по тяллото ми още по-големи.Нарушения дискомфорт води до отслабване на физическите ми способности,липсата на желание за каквити и да било дейности.Непрекъснато желание за сън и мисълта,че то е единственото място в което имам покой,но върпеки това и той е неспокоен,изпънен с кошмари.Естествено имам и дни в които се чуствам и по-добре.Намирам сили за да отида и спортувам и тогава се ражда отново надеждата,че нещата могат да се оправят.Обикновено в делничните дни,когато имам задължени,като например да отида в университета и да се срещна с колегите си,всеки път си обещавам,че преди да изляза няма да посегна към лицето си,но за съжаление става тъкмо обратнто.Стоя часове пред огледалото си ,обезобразявам се безумно ,раните стават дълбоки.После се опитвам да ги закрия с фондиотен,но гледката естествено е покъртителна.В някои от случаите се отказвам да излизам,защото ужасът от стореното е голям и изпитвам срам да се покажа пред другите. Има и редица други обвинения,които непрекъснато отправям срещу себе си,като наприменр,че не съм успяла,че толкова годни уча,а в крайна сметка до този етап няма никакви данни ,че ще бъда успешна.Фактът ,че излгеждам ужасно ме побърква,приемам се за откачалка,което също е вид сблъсък с личността ми.Все пак е останала надежда в мен,че един ден мога да се излекувам и да почна да живея като останалите нормални хора. През лятото се чувствам определено по-добре.Мисля си, че се дължи на факта,че нямам никакви задължения свързани с университета и че не трябва да правя нищо задължително,а само по мое собствено желание.Слънчевите лъчи ме съживяват,също така голяма част от белезите ми изчезват ,апетитът ми напълно отслабва,изпълнена съм с живот,енергия.Имам огромното желание да спортувам и се чуствам добре,въпреки че и тогава чувството на тревожност не изчезва напълно.Но висчките тези натрапчиви мисли намаляват,изпълнена съм с позитивизъм и мисълта ми е насочена към идеи и намерения,които мога да превърна в реалност и да постигна мечтите си.Според някои изследвания е доказано,че слънчевите лъчи допринасят за по-бавното разграждане на хормона серотонин.През зимата сунтезът му значително намалява и ниските нива на серотонин предполагат нарастване на агресивното поведение, клинична депресия, мигрена, раздразнителен стомах, фибромиалгия и различни нервни разстройства.Това е едно от обясненията,може би които ме карат да се чуствам по-добре през топлите дни,но пак казвам може би.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от t.todorov | 02.04.2012 19:50

Здравейте, защо не опитате с психотерапия, а после може и психотерапия в група, за да можете първо да осъзнаете, от къде се корени вашето притеснение, а после да тренирате в безопасна терапевтична среда друг тип поведение. Ако сте от някой по-голям град мисля че това е добър вариант за вас.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от veselin | 02.04.2012 17:27

Да, проблем със самочувствието и увереността определено имам. Смятам, че може би имат голяма роля при пораждането на несигурността и притеснението в мен, когато се налага да се срещам и говоря с хора. Иначе нямам натрапчиви мисли, а и не се сещам за други симптоми. Мисля че ако по някакъв начин успея да си повиша самочувствието, нещата може би ще тръгнат в добра посока. Ти как мислиш? А освен това имаш ли начин, по който се справяш с твоя проблем, освен този който посочи в първия си пост?

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Veneta Todorova | 02.04.2012 00:39

Друго,което ми идва наум,щом казваш,че не се сещаш за такива стресови ситуации в миналото е евентуално проблемът със самочувствието и увереността,аз също ги губя понякога,но поради други причини.Примерно като по-малка винаги наум съм премисляла нещата преди да ги кажа,сега осъзнавам,че това е напълно грешно.Освен тези притеснения с общуването имаш ли някакви натрапчиви мисли или някакви други симптоми?

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от veselin | 02.04.2012 00:14

Здравей Венета, Това с университета и при мен е така. И наистина понякога, когато се настроя, че предстоящата ми среща с колеги и преподаватели всъщност ще бъде нещо приятно, нещата минават по-добре. Не мога да се сетя за нищо в миналото, което би могло да ме доведе до това състояние. Не помня да съм бил подложен на стрес или да съм имал някаква травма. Може би всичко е на подсъзнателно ниво. В момента и аз опитвам да реша проблема чрез предварителна добра нагласа към всичко предстоящо, но ако се задълбочи ще се наложи, може би да потърся терапевт. Благодаря за съвета, радвам се, че има някой, който ме разбира.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Veneta Todorova | 01.04.2012 23:53

Здравей Веско, Аз имам също някои от твоите признаци,но изразени по друг начин.Мисля,че всичкото това притеснение е резултат от някакъв дълъг стрес или може би случка от миналото,която е изградила бариери,пречещи ти да общуваш свободно с непознати или не чак толкова близки.Примерно аз като се събуждам сутрин и трябва да отида в университета,да се срещна с колеги, изпитвам стягане в сърцето,нежелание да общувам с никого.Мисля се,че все пак за преодоляването на всички тези неща на първо място са нужни положителни емоции и преживявания ,които да повдигнат адреналина ти и по този начин да се почувстваш по-свободен,поне при мен това има положително въздействие.Ако проблема се задълбочава трябва да потърсиш лекарска помощ.

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от veselin | 01.04.2012 13:29

Здравейте, Аз съм на 22 години и не знам, но може би страдам от нещо подобно. А ето и в какво се състои моят проблем: Принципно откакто се помня съм си притеснителен и срамежлив. Това не ми пречеше особено, но в последните 1, 2 години усещам, че това състояние се засили. Когато трябва да говоря пред повечко хора започвам до получавам огромно сърцебиене и притеснение и гласът ми започва да прекъсва. Освен това вече и при всяко излизане, било то за разходка или по работа, усещам някаква нервност и напрегнатост в мен и даже започвам да се потя под мишниците, а при много силно притеснение и по челото. Само вкъщи и сред познати се чувствам комфортно и без ускорен пулс и изпотяване. Също така забелязах, че когато консумирам алкохол в малки количества (50, 100 мл.), изпотяването и притеснението ми изчезват и се чувствам много добре (то най-вероятно при всеки е така :D, но наистина съм забелязал, че това помага). И така, сега вече се чудя какво да правя. Много е неприятно да се чувстваш напрегнат без особена причина, а просто когато си сред хора или трябва да представиш нещо пред хора. Неприятното изпотяване под мишниците допринася допълнително за това притеснение. Според мен всичко е на психическа основа, тъй като физически съм здрав. Ако някой има същия проблем ще се радвам на съвет. Благодаря!

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Vespasian | 11.03.2012 22:53

Моля, пишете на кирилица!

Re: невроза с вегетативно-дистони4ни прояви
от Boiana | 11.03.2012 22:50

Zdraveyte. kazvam se Boiana i bih iskala da spodelya s vas moya strah i ako moze nyakoy da mi pomogne.Ot nyakolko meseca otkakto mazami zamina v 4uzbina zapo4nah da iapitvam strah syakas imam buca v korema i ot tam zapo4va srcebiene daze i istrpvane na lyavata raka hodih na endokrinolog si4ko mi e nared sega se hoda i na kardiolog no az misya 4e tova mi e psihi4eska naglasa kogato mazami e tuk nyama mi nisto v momenta koga ostana sama zapo4va se pia remotiv hap4eta dobre se 4ustvam ot tyah no ima momenti koga zapo4va ot korema i stava srcebiene nikoy nemi vyarva seki kazva stiga stegni se no az ve4e se strahuvam seki den da nemi prilosee.Molya vi dayte mi savet nyakakav.