Епилепсия

1. Какво представлява епилепсията?

Епилепсията е хронично заболяване на мозъка с различна етиология, проявяващо се с повтарящи се пристъпи, които често се придружават от нарушения на съзнанието.
Епилепсията е едно от най-честите заболявания на нервната система.
Голямото й значение се определя от няколко фактора:

• широко разпространение - 4-10 на 1000 души население
• висока заболеваемост
• хронично развитие
• дългогодишно лечение - средната продължителност на заболяването е около 13 години
• преобладаване в детска възраст - 50% от случаите започват до 10 годишна възраст, а 70% до 20 год.

Епилепсията се числи към тъй наречените мултифакторни заболявания. Тя се отнася към болестите на предразположението, като наследствената предразположеност се реализира в болест при допълнителни мозъчни увреждания. Причини за възникването на епилептичните пристъпи могат да бъдат аномалии в развитието на мозъка, черепно-мозъчни травми преди или след раждането, съдови малформации, мозъчни тумори, паразити на мозъка, енцефалити, метаболитни нарушения и др. В част от случаите не може да бъде разкрита външна увреда. При тях ролята на генетичия фактор е преобладаваща.

Проявите на епилепсията са разнообразни.
Различават се:

• големи епилептични припадъци
• малки епилептични припадъци
• огнищни припадъци

2. Какво представляват първично генерализираните големи припадъци?

Първично генерализираните големи припадъци възникват най-често след събуждане или привечер. Те се характеризират с внезапна загуба на съзнанието. Смята се, че първичното огнище е в т. нар. центъренцефална система или ретикуларната формация на мозъчния ствол.
При големия епилептичен припадък настъпва внезапно падане, загуба на съзнанието, тонична и клонична фаза, последвани от сън.
Тоничната фаза продължава 10 или повече секунди, след което възникват генерализираните мускулни гърчове, траещи 1-2 минути. От тоничния гърч на дъвкателните мускули на лицето може да се получи прехапване на езика, а спазмът на коремните мускули може да предизвика изпускане по малка нужда.
След клоничната фаза настъпва следприпадъчната фаза. Болният е в безсъзнание, зениците са широки и не реагират на светлина. Продължава 10 или повече минути.

3. Какво представляват малките епилептични припадъци?

Малките епилептични припадъци са най-чести във възрастта между 4 и 12 години.
Имат голяма честота и протичат с краткотрайна загуба на съзнанието - обикновено не по-продължителна от 20 секунди, без падане и без изразена гърчова компонента. Малките епилептични припадъци се проявяват с краткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза, изпускане на предмети, краткотрайно спиране на четенето или писането. Понякога краткотрайната загуба на съзнание се придружава от движения на устните, езика или пръстите на ръцете.

Миоклоничната епилепсия също е характерна за ранната детска възраст. Протича с внезапен мускулен гърч и често падане напред.

4. Какво представляват огнищните припадъци?

При огнищните припадъци генерирането на патологични биопотенциали започва от определено огнище на мозъка, което се регистрира и в електроенцефалографския запис с абнормни вълни в съответното отвеждане. Всички видове огнищни припадъци могат да преминат във вторично генерализирани големи припадъци.

При Джаксъновите пристъпи огнището е в прецентралната (моторен-двигателен Джаксънов пристъп) или постцентралната мозъчна извивка (сетивен пристъп).
Моторните Джаксънови припадъци най-често започват с гърчове в ръката, които се разпространявмат към съответната лицева половина или към крака. Гърчовете възникват най-често в ръката поради това, че тя има най-широко представителство в предната мозъчна извивка.
Сетивните Джаксънови пристъпи се проявяват с мравучкания в ръката, лицето или крака. Те са резултата на възбуда в задната централна извивка.
При огнищните епилепсии съзнанието остава съхранено.

5. Какво е епилептичен статус?

Едно от усложненията на епилепсията е епилептичният статус. Това състояние е животозастрашаващо, поради развитието на мозъчен оток, повишаване на температурата, аспирация на материи от устната кухина, водноелектролитни нарушения.

6. Какви изследвания се предприемат при съмнение за епилепсия?

Единичен припадък не означава епилепсия.
При съмнение за това заболяване се извършва неврологичен преглед, изследва се електричната активност на мозъка - ЕЕГ, очни дъна, кръвна картина и кръвна захар, прави се КАТ (Компютърна Аксиална Томография).
Електроенцефалографското изследване - ЕЕГ може да покаже огнищни или генерализирани абнормности. Диагностичната стойност на ЕЕГ нараства с използването на провокационни проби - хипервентилация /дълбоки и регулярни дишания с продължителност до 5 минути/, фотостимулация, лишаване от сън, хлоразин и др. Тези проби позволяват да се открият огнищни абнормности или пароксизмална активност.
С оглед изясняване на етиологията на епилепсията се изследват кръвна захар, кръвна урея, правят се имунологични тестове за токсоплазмоза, цистицеркоза, ехинококоза.
С компютърна томография могат да се установят мозъчни тумори или паразити и др.

7. Какво е лечението при епилепсия?

В терапията на епилепсиите най-съществено значение има медикаментозното лечение.
Епилепсията се отличава с висока ефективност на терапията - до 85%.
Започва се с един антиепилептичен медикамент. За лечението на припадъците се прилагат различни средства, като подборът зависи от характера на припадъците. Ефектът на един препарат не може да се оцени преди той да е прилаган поне 3-4 седмици . Ако въпреки постигането на необходимите плазмени лечебни концентрации на лекарството епилепсията не се повлиява, тогава медикаментът се заменя с друг .
Необходимо е да се провежда клиничен контрол и определяне на плазмената концентрация на приемания антиепилептичен медикамент.

В случаите когато чрез медикаментите не се постига задоволителен контрол над припадъците се говори за резистентна на медикаментозно лечение епилепсия. В такива случаи могат да се приложат различни хирургични методи на лечение. Най-общо те се състоят в премахване на епилептичното огнище или прекъсване на връзката му с мозъчните структури. При определени видове епилепсия и добра предварителна диагностика, хирургичното лечение може да осигури много добри резултати в повече от 80% от случаите.

При симптоматичните епилепсии се провежда лечение на основното заболяване. По този начин се цели да се премахне първопричината за епилепсията.

При епилепсиите лечението се прекратява след 2 до 5-годишен свободен от пристъпи период. Отменянето на лекарствата трябва да се извърши постепенно. При спиране на лечението е добре последните ЕЕГ, проведени след адекватна провокация, да са нормални. От голямо значение е да се проследи развитието на ЕЕГ след прекратяване на лечението.